А заплатите, господа?
Чета доста обяви за работа, и ми прави впечатление, че в 99,9% от тях няма обявена заплата. Що за глупост е това? Защо например да отида на интервю, и да се окаже, че предлагат някаква смешна заплата… това си е чисто загубено време и нерви.
Навсякъде, по цял свят, давайки обява за работа хората казват и каква е минималната заплата, под която няма да паднеш. При това – годишна заплата, което дава право на работодателя през т.нар. пробен период да плаща по-малко, и после да увеличи заплащането така, че да получиш договорената годишна заплата. Дори хирата дават и бонуси. Това е в белите страни, и се прави, за да може човека, който отива на това интервю да знае каква заплата да очаква, и да си направи сметка да ходи ли или да не ходи. А тук – не. Навсякъде – „мотивиращо възнаграждение“. И като отидеш на интервю – се оказва, че мотивиращото възнаграждение е не повече от 400-500 лева. Веднъж дори си направих експеримент – звъннах на телефон от обява, и директно попитах каква заплата да очаквам, а отговора на каката беше „Е щом питате веднага за пари, явно няма да се разберем“…. ами за какво да питам ма? За колежките в офиса ли? Нали и аз, и ти и шефа… всички работим за пари, и е нормално да се интересувам какво биха ми предложили в дадена фирма, ако реша да кандидатствам при тях… и искам да го знам преди да отида на интервю.
Заплати не се обявяват според мен поради една причина – всички се опитват да дадат колкото може по-малко, и дежурният въпрос – „а вие каква заплата очаквате?“, на който аз отговарям – ами около 2000 лева, при което ме гледат странно… а нали те са ме питали, какво се учудват? Бих пратил CV на обява без обявена заплата само и единствено ако имам някаква вътрешна информация за заплатите. Иначе – не.
Един примерен сценарий от моята област (сисадминството):
Аз си знам цената…. въпроса е защо почти всеки работодател гледа да намери човек, на който ще плати по-малко, но на каква цена? Например, аз отивам и искам 2000 лева, естествено не ме одобряват. След мен отива супер-специалист, който е инсталирал веднъж Линукс да кажем, следователно има опит, и се навива да работи за 300 лева. Само след един месец забърква една голяма каша, и си тръгва. След което…. пак търсят човек. А през това време фирмата страда от забърканата каша, а това може да доведе дори до фалит. Какво би станало например, ако по грешка някой изтрие цялата фирмена документация, работни файлове и т.н…. да, има бекъп, но въпреки това унищожването на информация би довело до спиране на работата за няколко часа, до няколко дни, както и вероянто най-последните документи не са били бекъпнати… идва например една провалена сделка, плащате неустойки…. и ето ви проблем, и ето как тези 1700 лева по-малко ви излизат през носа. И губите много повече. Но повечето работодатели не оценят риска, който поемат наемйки по-евтин работник. Ами той се навива да работи за по-малко пари именно поради липса на опит и квалификация. Аз например не бих изпратил дори копия на сертификатите си, ако обявената цифра за заплата е под 1500 лева.
Друга глупост са т.нат. мотивационни писма – „кандидата трябвало да покаже, че е запознат с дейността на фирмата“? Що за глупост? От къде да знам какво правите, като не съм работил при вас, и тепърва кандидатствам? Още повече, че мен дори и не би трябвало да ме интересува с какво се занимава фирмата – аз например съм системен администратор, и се грижа компютрите и сървърите да са наред. Работил съм в условия на конфиденциалност, с достъп до класифицирана информация, с разрешение издадено от НСС… а то беше нужно само защото на сървъра имаше няквкви документи. Е, питам аз – какво ме интересува мен какво пише в тези документи, и как в такава ситуация аз ще съм запознат с дейността на фирмата??? И в крайна сметка, след като аз например трябва да подържам компютрите в една фирма – какво ме интересува с какво се занимава тази фирма? Аз може дори грам да не разбирам какво правят. Ето, в момента работя във фирма, която се занимава с предпечат. Аз си нямам никакво понятие от предпечат, от цветове, от профили, фотошопи, куаркове и така нататък. Аз просто инсталирам съответният софтуер, а после има кой да работи на него. Така както този някой не го интересува (и вероятно не знае) дори какъв е сървъра, така и мен не ме интересува как се сменят цветовите гами във фотошопа, и как се добавят сенки в куарк, нали така?
Е, все пак сме в Бълария.
Това за което говориш аз го наричам „абсолютизиране на разходите“, и се прави от пишман работодатели, заблуждавайки се че „оптимизират“ разходите си. Има си поговорка даже по въпроса: „не съм толкова богат, че да купувам евтино“. Това са псевдо-менъжери, не виждащи по далеч от носа си, или по-скоро виждащи каквото им е изгодно, или дори най-точно виждащи каквото си мислят че им е изгодно, защото както беше споменато само некадарник би се навил за 300 кинта, а некадърника ще нанесе повече поражения отколкото полезна работа.
Обявата за работа е своеобразно CV на работодателя – издава колко далновиден менъжер е и какво му е отношението към въпросната позиция. Ако позицията за която е обявата не се ползва с уважение, ако работодателя е достатачно глупав да вкара некадърник в бизнеса си (от който самия той и семейството му зависят) – нямаме нужда от такава работа! Със сигурност няма переспективи за развитие, само за ядове, мрънкане, поемане на чужда вина за нечии грешки и т.н.
Но всичко това е симптом, следствие, от факта че НЯМА сигурен начин да се РАЗЛИЧИ – КАДЪРНИЯ от НЕКАДЪРНИЯ. Това е и в учулището и в работата. Нещо повече – университетите въвеждат изучаване на ИТ специалности не защото имат традиции и/или възможности (преподаватели и материална база) за изучаването им, а просто защото има желаещи за изучаването им. По този начин се скалъпват безумно неадекватни и остарели учебни програми, водени от преподаватели който ИТ грамотността им е някаде между ламер и геймър. Всичко това води до ситуация в която бъдещия кадърен ИТ специалист избира да се самоподготви вместо да си губи времето с простотиите на университета и преподавателите. Университети от тип „лесно се влиза, трудно се излиза“ са масовите за ИТ специалностите. Всичко това води до абсурдната ситуация в която болщенството от дипломираните ИТ специалисти нямат никакви практически познания и умения, а теоретичните им такива са напълно неприложими, а кадърните ИТ-та обикновенно са изпаднали студенти (college dropout) – защото нямат нерви да изкарат учебната програма която им ПРЕЧИ да се занимават с ИТ! Това е безкрайно болезнено за малкото кадърни ИТ специалисти който по някъкъв начин успяват да изкарат. Изобщо тотално компроментиране на диплома като документ за знания, вместо това тотална каша от безумие, безхаберие и просиее простотии…
Ох измарям се като мисля за тези неща, затова – спирам.
Моля да ме извините за евентуални грешки и/или неясноти в изказа, написах всичко на един дъх и не искам да го чета и редактирам защото етмата ми е болезненна.
Все пак познаването и дефинирането на проблема е половината решение, затова нека да си признаем абсурдната ситуация в която сме за да можем да намерим решение, но със сигурност рещението ще изисква промяна на разбиранията на всички хора – от учители и ученици, през професори, министри и студенти, до работодатели и менижъри!
Изключително си прав за всичко това, което си написал. Някъде другаде бе споменато като решение за ходене на интервю да се плаща такса от страна на бъдещия работодател. Т.е. хората, които отиват на интервю да получат един вид компенсация за отделеното време.
Иначе наистина глупавото в цялата работа е процеса на комуникация трябва да е двустранен – работодател и работник да са равноправни страни. А не да се опитват да се надлъгват, било с дипломи, знания, опит от една страна или заплата и условия от друга. В крайна сметка ако двете страни не са си полезни една на друга рано или късно ще се разбере. А ако се разбере късно не е от полза на никого.