За всичко по нещо

Чета доста обяви за работа, и ми прави впечатление, че в 99,9% от тях няма обявена заплата. Що за глупост е това? Защо например да отида на интервю, и да се окаже, че предлагат някаква смешна заплата… това си е чисто загубено време и нерви.

Навсякъде, по цял свят, давайки обява за работа хората казват и каква е минималната заплата, под която няма да паднеш. При това – годишна заплата, което дава право на работодателя през т.нар. пробен период да плаща по-малко, и после да увеличи заплащането така, че да получиш договорената годишна заплата. Дори хирата дават и бонуси.  Това е в белите страни, и се прави, за да може човека, който отива на това интервю да знае каква заплата да очаква, и да си направи сметка да ходи ли или да не ходи. А тук – не.  Навсякъде – „мотивиращо възнаграждение“.  И като отидеш на интервю – се оказва, че мотивиращото възнаграждение е не повече от 400-500 лева.  Веднъж дори си направих експеримент – звъннах на телефон от обява, и директно попитах каква заплата да очаквам, а отговора на каката беше „Е щом питате веднага за пари,  явно няма да се разберем“…. ами за какво да питам ма?  За  колежките в офиса ли? Нали и аз, и ти и шефа… всички работим за пари, и е нормално да се интересувам какво биха ми предложили в дадена фирма, ако реша да кандидатствам при тях… и искам да го знам преди да отида на интервю.

Заплати не се обявяват според мен поради една причина – всички се опитват да дадат колкото може по-малко, и дежурният въпрос – „а вие каква заплата очаквате?“, на който аз отговарям – ами около 2000 лева, при което ме гледат странно… а нали те са ме питали, какво се учудват? Бих пратил CV на обява без обявена заплата само и единствено ако имам някаква вътрешна информация за заплатите. Иначе – не.

Един примерен сценарий от моята област (сисадминството):

Аз си знам цената…. въпроса е защо почти всеки работодател гледа да намери човек, на който ще плати по-малко, но на каква цена? Например, аз отивам и искам 2000 лева, естествено не ме одобряват. След мен отива супер-специалист, който е инсталирал веднъж Линукс да кажем, следователно има опит, и се навива да работи за 300 лева. Само след един месец забърква една голяма каша, и си тръгва. След което…. пак търсят човек. А през това време фирмата страда от забърканата каша, а това може да доведе дори до фалит. Какво би станало например, ако по грешка някой изтрие цялата фирмена документация, работни файлове и т.н…. да, има бекъп, но въпреки това унищожването на информация би довело до спиране на работата за няколко часа, до няколко дни, както и вероянто най-последните документи не са били бекъпнати… идва например една провалена сделка, плащате неустойки…. и ето ви проблем, и ето как тези 1700 лева по-малко ви излизат през носа. И губите много повече. Но повечето работодатели не оценят риска, който поемат наемйки по-евтин работник. Ами той се навива да работи за по-малко пари именно поради липса на опит и квалификация. Аз например не бих изпратил дори копия на сертификатите си, ако обявената цифра за заплата е под 1500 лева.

Друга глупост са т.нат. мотивационни писма – „кандидата трябвало да покаже, че е запознат с дейността на фирмата“? Що за глупост? От къде да знам какво правите, като не съм работил при вас, и тепърва кандидатствам? Още повече, че мен дори и не би трябвало да ме интересува с какво се занимава фирмата – аз например съм системен администратор, и се грижа компютрите и сървърите да са наред. Работил съм в условия на конфиденциалност, с достъп до класифицирана информация, с разрешение издадено от НСС… а то беше нужно само защото на сървъра имаше няквкви документи. Е, питам аз – какво ме интересува мен какво пише в тези документи, и как в такава ситуация аз ще съм запознат с дейността на фирмата??? И в крайна сметка, след като аз например трябва да подържам компютрите в една фирма – какво ме интересува с какво се занимава тази фирма? Аз може дори грам да не разбирам какво правят. Ето, в момента работя във фирма, която се занимава с предпечат. Аз си нямам никакво понятие от предпечат, от цветове, от профили, фотошопи, куаркове и така нататък. Аз просто инсталирам съответният софтуер, а после има кой да работи на него. Така както този някой не го интересува (и вероятно не знае) дори какъв е сървъра, така и мен не ме интересува как се сменят цветовите гами във фотошопа, и как се добавят сенки в куарк, нали така?

Е, все пак сме в Бълария.

Малки препоръки за употреба на системни администратори:

* Ако имате възможност отделете за системния администратор просторна стая и му дайте известна свобода на действие. Добрият сисадмин след време ще натрупа в тази стая цялото важно за работата на компанията оборудвание. Осигурете тази стая с желязна врата (а още по-добре наблизо да има охранител, но все пак зависи от охранителя) и нормална вентилация (сървърите имат свойството МНОГО бързо да затоплят въздуха, но сами те не обичат да работят на жега). Та името на тази стая е „сървърно помещение“. В нея ще бие електронното сърце на вашата компания.

* Ако има вече сървърно помещение, нека сисадминът да е някъде наблизо. Вие не молите счетоводителя си да направи баланс, когато се намира в къщи.

* Махнете по-надалеч служителите с купищата телефони до тях. Или обратно, махнете сисадмина от тях. Постоянните позвънявания за глупости при работа със системното оборудване дразнят много по-силно, отколкото лошата секретарка.

* Заслушвайте се, пък дори и рядко в това, което Ви говори сисадминът. Да, понякога той говори на друг език, но е възможно да бъде разбран, особено ако му се отдели дори 1/2 час и да го уведомите за това не едва 5 мин. до срещата.

* Признаци на добрия системен администратор: – Здравословен мързел с мярка. Добрият сисадмин никога няма да отговори на въпроса „Какво правиш?“: „Абе, излезе нов ъпдейт и го качвам на сървъра…“. Ако примерно в 50% от времето си сисадминът пие кафе и всичко в системата Ви работи – радвайте се силно, ама много силно.

* Никога не питайте системния администратор „Какво правиш?“. Питайте го „Какво си свършил?“ или „Какво ще направиш?“. Много сисадмини работят в прекъсваем режим – поговорят с приятели, мислят, поправят нещо, почетат документация и т.н. по ред. Това е абсолютно нормален ритъм на работа.

* Добрият системен администратор винаги е готов да предостави пълна информация за системата, започвайки с това колко е работил сървъра и завършвайки с почасова разбивка за обема на качената информация на компютъра на сътрудника Х. Не изпадайте в параноя – той не чете вашата поща. Но е готов да Ви даде информация колко писма сте изпратили и колко големи са били те.

* Добрият системен администратор винаги има резевни копия (backup). И молбата „Дай ми базата отпреди 4 месеца“ не трябва да го учудва.

* Свикнете с това, че системните администратори са вечерно-нощни същества. Работата е там, че сериозна работа най-добре се върши тогава, когато сървърите са най-малко натоварени.

* Добрият системен администратор обикновено умее много добре да говори. Това е лесно да се заключи от предните точки. Има малко свободно време – защо да не прочете нещо от художествената литература, почивайки. Това започва обикновено с фантастика и завършва с класика.

* Той никога не оставя работата завършена наполовина. Ако нещо се е счупило, той влиза в денонощен режим до отстраняване на проблема. Ако се загрижите и поръчате да му доставят в 2ч. през нощта пица в сървърното в такъв момент, то сисадминът ще Ви бъде благодарен и в бъдеще планини ще премести за Вас.

* При добрите системни администратори нещата не се развалят често. Това не е в техния стил на работа.

* Той не пие бира, вино, водка и друг алкохол на работното си място. Кафе или чай – да. С алкохол той се натоварва в специално предназначените за това места. И колкото е по-високо качеството (не количеството!) на алкохола – толкова по-добре.

* И накрая: той не е болен от мания за величие. Потребителите никога няма да чуят от него обвинения в глупост и това, че на него, на този сияен връх на мирозданието, са му докарали колики в корема.