Category Archives: Компютър

Не на анонимността в Интернет!

2016-а година, България. Град или село в България. Детето ви си седи вкъщи на компютъра от часове. Не знаете какво прави, а и си казвате – по-добре пред компютъра, отколкото на улицата. Времето минава… дни, седмици, месеци. Детето ви започва да излиза навън доста често, и да се бави с часове… казва, че излиза с приятели. Пак не ви прави особено впечатление… до денят, в който то не се прибира. Започвате да го търсите, да се обаждате на приятели, познати, разбитате, че не е при тях и се обаждате в полицията. След известно време намират тялото на детето ви захвърлено в изоставена сграда. После разбирате, че то е станало поредната жертва на педофил, с който се е запознало в чата.

Не. Това не е фантастичен филм. Това е нещо, което може да се случи на всеки. Това ще се случва докато сме до известна степен анонимни в Мрежата. Това можеше да не се случи, ако имаше начин някой да разбере намеренията на въпросният педофил. Има такъв начин, и той е един – никаква анонимност.

Тези неща могат да се предотвратят в зародиш, ако например се използва информация кой какво търси в Интернет, кой какви сайтове посещава, кой с кого говори/чати и така нататък. Ето, за пример може да се използва една от технологиите на Google – която ползват за подаване на реклами -adsense. Може да се създаде една база данни с “лоши” думи, и когато някой потърси някоя от тези думи, да се има в предвид. Трябва да има профил на всеки потребител на мрежата. Това се прави в други държави. Трябва да се направи и в България. Който няма какво да крие – няма от какво да се притеснява.

А като хванат въпросният педофил, който е имал намерение да прави нещо с детето ви – дъъъълъг престой на “топло”. Сам. Заключен. На сух хляб и вода.

А заплатите?

Чета доста обяви за работа, и ми прави впечатление, че в 99,9% от тях няма обявена заплата. Що за глупост е това? Защо например да отида на интервю, и да се окаже, че предлагат някаква смешна заплата… това си е чисто загубено време и нерви.

Навсякъде, по цял свят, давайки обява за работа хората казват и каква е минималната заплата, под която няма да паднеш. При това – годишна заплата, което дава право на работодателя през т.нар. пробен период да плаща по-малко, и после да увеличи заплащането така, че да получиш договорената годишна заплата. Дори хората дават и бонуси.  Това е в белите страни, и се прави, за да може човека, който отива на това интервю да знае каква заплата да очаква, и да си направи сметка да ходи ли или да не ходи. А тук – не.  Навсякъде – “мотивиращо възнаграждение”.  И като отидеш на интервю – се оказва, че мотивиращото възнаграждение е не повече от 500-600 лева.  Веднъж дори си направих експеримент – звъннах на телефон от обява, и директно попитах каква заплата да очаквам, а отговора на каката беше “Е щом питате веднага за пари,  явно няма да се разберем”…. ами за какво да питам ма?  За  колежките в офиса ли? Нали и аз, и ти и шефа… всички работим за пари, и е нормално да се интересувам какво биха ми предложили в дадена фирма, ако реша да кандидатствам при тях… и искам да го знам преди да отида на интервю.

Заплати не се обявяват според мен поради една причина – всички се опитват да дадат колкото може по-малко, и дежурният въпрос – “а вие каква заплата очаквате?”, на който аз отговарям – ами около 3000 лева, при което ме гледат странно… а нали те са ме питали, какво се учудват? Бих пратил CV на обява без обявена заплата само и единствено ако имам някаква вътрешна информация за заплатите. Иначе – не.

Един примерен сценарий от моята област (сисадминството):

Аз си знам цената…. въпроса е защо почти всеки работодател гледа да намери човек, на който ще плати по-малко, но на каква цена? Например, аз отивам и искам 3000 лева, естествено не ме одобряват. След мен отива супер-специалист, който е инсталирал веднъж Линукс да кажем, следователно има опит, и се навива да работи за 600 лева. Само след един месец забърква една голяма каша, и си тръгва. След което…. пак търсят човек. А през това време фирмата страда от забърканата каша, а това може да доведе дори до фалит. Какво би станало например, ако по грешка някой изтрие цялата фирмена документация, работни файлове и т.н…. да, има бекъп, но въпреки това унищожването на информация би довело до спиране на работата за няколко часа, до няколко дни, както и вероянто най-последните документи не са били бекъпнати… идва например една провалена сделка, плащате неустойки…. и ето ви проблем, и ето как тези 2400 лева по-малко ви излизат през гъза. И губите много повече. Но повечето работодатели не оценят риска, който поемат наемйки по-евтин работник. Ами той се навива да работи за по-малко пари именно поради липса на опит и квалификация. Аз например не бих изпратил дори копия на сертификатите си, ако обявената цифра за заплата е под 2500 лева.

Друга глупост са т.нат. мотивационни писма – “кандидата трябвало да покаже, че е запознат с дейността на фирмата”? Що за глупост? От къде да знам какво правите, като не съм работил при вас, и тепърва кандидатствам? Още повече, че мен дори и не би трябвало да ме интересува с какво се занимава фирмата – аз например съм системен администратор, и се грижа компютрите и сървърите да са наред. Работил съм в условия на конфиденциалност, с достъп до класифицирана информация, с разрешение издадено от НСС… а то беше нужно само защото на сървъра имаше няквкви документи. Е, питам аз – какво ме интересува мен какво пише в тези документи, и как в такава ситуация аз ще съм запознат с дейността на фирмата, след като всичко им е секретно??? И в крайна сметка, след като аз например трябва да подържам компютрите в една фирма – какво ме интересува с какво се занимава тази фирма? Аз може дори грам да не разбирам какво правят. Ето, в момента работя във фирма, която се занимава с предпечат. Аз си нямам никакво понятие от предпечат, от цветове, от профили, фотошопи, куаркове и така нататък. Аз просто инсталирам съответният софтуер, а после има кой да работи на него. Така както този някой не го интересува (и вероятно не знае) дори какъв е сървъра, така и мен не ме интересува как се сменят цветовите гами във фотошопа, и как се добавят сенки в куарк, нали така?

Поправка на компютри/телефони…

Защо спрях да поправям компютри и телефони?

Причините са няколко… една от тях е – не си заслужава. Не е оправдано да се занимава човек с това начинание. Особено, когато е заобиколен от “приятели”, които си мислят, че те са с предимство, и че не трябва да плащат за услугите. И “аз някой ден ши пучерпъ”, “ай мирси многу, аку имъ нйещу – убаждъй съ”.

Например, най-често срещан проблем: преинсталация на Виндовс. В 99.99% от случаите се появява накой с пиратски виндовс, разбира се – Windows 7 Ultimate, инсталиран на 10-годишен дарак, на който незнайно защо му викат “компютър”. Инсталирането отнема няколко часа, после следват update-и, след което инсталиране на някакъв софтуер. И ако трябва да се запазва информация – отиде цял ден. И за това нещо повечето не са склонни да платят повече от 10 лева, щото “то става лесно, ама аз просто нямам време да си го направя сам”. Е, като е лесно – оправяйте се.

Другият проблем е, че си купуват компютри трета употреба – “ама виж го бйе, той кът ноф”… за по 100-150 лева парчето. Със стари процесори, стари памети и бавни дискове. А иска на тоя компютър да “варви сичку”. Иди му обяснявай що насичат клиповете в ютуб…. “ма той кумпютътъ йе ноф бйе, на стару сам гу гупил амаъ той ней исползвън многу”. Е па нема да стане!

Най-гоемият нагляр заяви, че “нося го на тебе, щото в сервиза ми искат 60 лева, а тебе като те черпя една бира и си готов”…. е, еби си майката! Оправяй се самостоятелно. Не съм ти умрял за шибаната топал бира. Айде у сервизо, да видиш как пипат хората там!

Друг нагляр, на който препоръчах сервиз – “да, ама те там ще ми искат пари!”…. казах му, че там взимат 60 лева, а аз взимам 200 и ще му е по-изгодно в сервиза. Разсърди се. През кура ми е.

Друго нещо са телефоните: счупено дисплейче, бъгнал телефон и т.н., и пак всеки мисли, че си длъжен да му го оправиш, като дори вложиш и части… ама само щото един-два пъти ти е казал “здрасти” като сте се разминали по пътя – ти е голям “приятел”, и следва да мине метър и да не плати. Е, няма как да стане. Бегом в сервиза – там ще ти помогнат.

“Ама само трябва да ми видиш една настройка, то е много лесно и бързо” – като е много лесно и бързо оправяй се. Някакви си измекяри си поставят сами “диагноза” на проблема, решават колко е дребен той, и как всичко трябва да стане ей сега на момента веднага, и то – без пари. Е, няма как.

Ценоразписът ми е следният:

  • Инсталиране на Windows без запазване на информация, и без допълнителен софтуер: 200 лева; Със софтуер, предоставен от клиента.
  • Инсталиране на Windows – със запазване на информация + инсталиране на скайп, “оправянв” на фейсбук и т.н. – 650 лева, включен лицензен Виндовс.
  • Ремонт на лаптоп (проблем, който е “елементарен” и е “само за 5 минути работа”, колкото “само да го погледнеш”) – 250 лева;
  • Ремонт на компютър, който “не работи, ама то е нещо дребно” – цената на нов компютър + 250 лева;
  • Ремонт на стар лаптоп/компютър, който “е стар, ама си работи и само тука едно-две дребни неща трябва да се погледнат” – 350 лева;
  • Ремонт на телефон, който “само тука едни настройки му пипах, ама ти бързо ще го оправиш” – 150 лева;
  • Оправяне на андроид, който “тука като му инсталирах едни програми от едни сайтове и нещо започна да работи бавно и май има вируси” – 1500 лева;
  • Смяна на счупен дисплей (от тези, които се сменят само за 5 минути) – 250 лева + цената на нов дисплей;
  • “Ай да ми направиш айклауд, че си взех айфон ама не знам как да се оправя с регистрациите” – 250 лева;
  • “Как ми е паролата за айклауда, преди 2 години ти ми го прави и трябва да помниш, щото аз не си знам паролата” – 250 лева за отговор “не знам”;

За “приятели” горните цени се умножават по 1.5. За нахални приятели, които много държат всичко да стане сега и веднага – горните цени се умножават по 3.

За такива, които се сещат само когато са на зор – горните цени се умножават по 10.